“ВРЕМЕТО НА ЖЕНИТЕ” ИЛИ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННАТА СЕРИАЛНА МЕЛОДРАМА БЕЗ ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ

melodrama_-_V8
Standard

Рецензията е публикувана в сп. Кино, №3, 2014, с.17-21 

Бихте ли отделили от оскъдното си време, за да прочетете книга, посветена на телевизионните сериали, при това в обем, надвишаващ повече от 400 страници? Реакцията на просветения читател е лесно предвидима: с елитаристко високомерие ще отхвърли тази възможност, без дори да удостои с поглед въпросното издание. Самата мисъл да се изследва „слугинският” жанр на непретенциозните домакини, които изнурени от сивия си делник, вечерта сядат пред екрана на телевизора, потапяйки се в сияйната цветност на героите от любимите си филми, буди иронични усмивки – или поне доскоро беше така.  Струва ми се, че все още сред хуманитарните специалисти разделителната линия между пълното отрицание и стремежа да се анализира със спокоен тон и максимално обективно впечатляващата по своя мащаб (предимно чуждестранна, но вече и българска) продукция, наречена „телевизионни сериали”, е болезнено видима. Но същевременно се забелязва и една крехка тенденция на засилващ се интерес по отношение на този културен и социален феномен. Към нея причислявам и монографията на Евдокия Борисова „Мелодрамата в телевизионния сериал” (Пловдив: „Жанет65”, 2014)[1]. И не че преди тази творба липсват сериозни автори. Преди няколко десетилетия проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева започна академичния си път с дисертацията „Телевизионният спектакъл и неговата драматургия”; проф. Вера Найденова активно участва в разгърналия се дебат за сериалите; Теодора Дончева, докторантка от Института за изследване на изкуствата, БАН подготвя докторската си теза върху българското измерение на явлението (със сигурност пропускам някои важни имена). Към изброените задължително трябва да се прибавят и многобройните публикации на колеги журналисти от различни вестници и списания, разпалените дискусии в рамките на телевизионни и радио формати. Това, което за мен е изключително интересно обаче, е, че известна част от приносните и провокативните текстове са създадени от изследователи, принадлежащи към извънмедийни научни дисциплини, като например, литературоведа Евдокия Борисова и етнолога Ваня Жекова. Разширяващият се кръг на експертиза е симптоматичен сигнал, че става въпрос за любопитен феномен, който все по-настойчиво днес заявява своето присъствие в масовата култура и някак си е невъзможно да остане незабелязан, камо ли игнориран.

read more

ЗАВЛАДЯВАНЕТО 1453/FETIH 1453: ТУРСКИЯТ КИНЕМАТОГРАФИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ СЪБИТИЕТО

fetih1453film
Standard

На 16 февруари 2012 г., в навечерието на 560-та годишнина от превземането на Константинопол/Истанбул, едновременно в повече от 1000 киносалона в Турция и Европа е излъчена премиерната прожекция на историческата суперпродукция Завладяването 1453/Fetih 1453, която мълниеносно предизвиква нееднозначни реакции както в Турция, така и извън нейните предели[1]. Последвалите ожесточени – от крайно фаворизиращи до открито осъдителни – коментари подсказват, че въпросното произведение е много повече от поредния продукт на масовото жанрово кино. Симптоматичното му присъствие във фокуса на общественото внимание, показва, че той е знаков културен маркер, който свидетелства за динамичните процеси на идеологическо „прекодиране” и на своеобразно културно инженерство, осъществявано от управляващия турски елит в продължение на няколко десетилетия по посока на едно ново историческо „въобразяване” на турската нация, при което целта е да се възстанови историческата приемственост между османското минало и времето на Републиката, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.

read more